Вместо да споря с компютъра, се надявах да чуя няколко истории за твоя роден свят.

Това е, което хората искаха, след като ме откриха като безцемен пътник.

Те щяха да осигурят комфортна стая, предназначена за моите нужди. Всяко разумно искане ще бъде удовлетворено. Всичко, което трябваше да направя, беше да остана и да им кажа историята и историите на моя народ.

Можете ли да си представите нещо по-лошо от това да разкажете за великите дела на другите, докато не бъдете възпрепятствани да вършите нещо от собствените си? После се чудеха защо продължавам да бягам.

Не искам да говоря за великите дела на другите. Искам да правя велики дела и нека другите да говорят за мен.

Схванах го. Спасили сте милиони роботи. Имате космически кораб. Планета, която трябва да бъде построена за вашия вид. Това е добре, ако делата ви не се съобразяват с тези на вашите легенди.

Какво?!

Седни. Нека ви разкажа някои от нашите легенди и тогава ще разберете защо заслужавам да бъда още по-легендарна.

Опитвам се да измисля легенда, която познавам достатъчно добре, за да разкажа. Когато се промъкнах на борда на този човешки кораб, не донесох точно с мен библиотека.

Повечето човешки култури имат легенда как са получили огън. Има ли вашата?

Ние правим. Спомням си по-голямата част от тази и вие сте в късмет.

Всеки клан твърди, че техните предци са откраднали огън от боговете. Моят беше този, който всъщност го направи!

Когато разкажеш историята, не бих очаквал нищо по-малко.

За малко от контекста нашите богове не дават нищо.

Всичко, което имаме, нашите земи, нашите морета, нашите небеса, в един момент бяха откраднати от бог.

Това включва неща като язви. Едно от първите ни уроци. Ако нещо е прекалено лесно да се открадне, то може да е
защото някой иска да се отърве от него.

Ние имаме щедри богове. Те използват кражба като тест за достойнство и ви позволяват да запазите това, което крадете. Тогава има алчни богове, като богиня на живота.

Първата кражба на калмара е кражба на живот. Този богиня никога не почива, докато не си върне живота. Най-вече боговете ни седят някъде по средата.

Когато хората пристигнаха на нашата планета, един от тях мислеше, че можем да ги третираме като богове. Мисля, че бяха разочаровани, че сме го направили.

Сега, след като знаете
основите, ще започна разказа.

Преди много хиляди години там живееха калмари, които допринесоха за нови начини за правене на нещата, а името му беше Мо.

Мо не беше най-силният от калмарите, нито най-бързият. Той определено не беше най-умният. Въпреки това, той е бил постоянен и това е също толкова важно, тъй като ние разказваме неговата история, докато много по-силни, по-умни и по-бързи калмари са загубени за историята.

Една студена сутрин, когато Мо слънце, Богът на създателя Боб мина.

«Виж този човек, - помисли си Мо, - вече е достатъчно топло, за да ходиш. Ако имах пожар, щях да ходя сутрин. Видях в тъмното. Ще бъда толкова уважаван, че никой няма да ме ограби.»

И с тази мисъл Мо тръгна да краде огън от Боб.

Мо чакаше в леговището на Боб, докато видя Боб да си тръгне без огън.

«Ще бъде лесно, – усмихна се Мо, – тук дори няма охрана.»

Тогава Мо открил, че едно от нещата, които един бог създател може да създаде, е капан.

В продължение на три дни Мо се опита да се промъкне в бърлогата на Боб и за три дни капаните на Боб го спряха.

Имаше нужда от помощ. Така Мо тръгна да търси другари.

Работата с други калмари обикновено изисква дисциплина, изобретателност и способност за сътрудничество. За работа с Мо бяха необходими само дълготрайност и висока устойчивост на болести.